Държавен бюджет 2008: Макроикономическа рамка
Последна редакция: 05.11.2007, 09:46
Публикуване: 05.11.2007, 09:29
Автор: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян
Размер на шрифта: a a a
Гарабед Минасян
Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на Института за 1992-1995 г., както и ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.
Представеният от правителството проект за държавен бюджет за 2008 г., съпроводен с прогноза до 2010 г., дава повод за размисли. Открояват се две изходни особености, които смущават:
(1) Неписано правило при икономическото прогнозиране е, че дължината на прогнозния период трябва да съответства на дължината на отчетния период. Вносителят представя прогнозна рамка до 2010 г., а се задоволява само с отчета за 2006 г.;
(2) Старателно се избягва ангажиране с конкретни числа, свързани с номиналното изпълнение на бюджетната програма за 2007 г. Осмислянето на различията между програма и изпълнение за 2007 г. е схематично и повърхностно. Съпоставките са или с отчета за 2006 г., или с бюджетната програма за 2007 г. Подобен подход силно подвежда и обърква. Толкова повече, че се привежда прогноза за инфлация и БВП за 2007 г. и оценените съотношения стават фиктивни.
В Таблица 1 са представени предвижданията на правителството за основни макроикономически показатели. За 2007 г. е заложена инфлация (декември / декември) от 9.3%. За първите девет месеца на текущата година вече са натрупани 8.1% и следователно за последните три месеца на годината правителството предвижда прираст на потребителските цени от 1.1%. За 1999-2006 г. е отчетен среден прираст на цените за последното тримесечие на годината от 2.7%, като минималната стойност е 2%.
Изглежда невероятно да се постигне предвиденото постижение от 1.1% независимо от по-високата инфлационна динамика в предходните месеци. Очакванията на населението и на икономическите агенти ще продължават да тегнат най-вече и поради традиционно действащи причини (например заливане на пазара с парични ресурси в края на годината). Видимо средногодишната инфлация през 2007 г. ще превиши тази от предходната 2006 г.
Инфлационните равнища предопределят стойностите на дефлатора на БВП. Правителствената прогноза фиксира дефлатора за 2007 г. на 5%, като вероятно гравитира (избирателно) към съотношенията от 2005 г. За 2003-2006 г. средногодишната стойност на дефлатора е 4.7%, а на средногодишната инфлация - 5.4%. Подобно съотношение определя дефлатор за 2007 г. от около 6.5% (а не заложените 5%).
Уточнените параметри променят базата за 2007 г. Правителството оценява БВП за 2007 г. на 54.9 млрд.лв., докато дефлатор от 6.5% определя БВП на 55.6 млрд.лв.
За 2008 г. е заложена инфлация (декември / декември) от 4.5%. Такава ниска инфлация се очаква вероятно поради оценяваното набиране на ценови луфт през 2007 г. Аргументацията е спорна. През 2007 г. хорото при цените повеждат хранителните стоки - през септември 2007 г. цените на хранителните стоки (на годишна база) са нараснали с повече от една четвърт, докато цените на нехранителните стоки са нараснали с 3.7%, а на услугите - с 7.6%. Формираната през 2007 г. диспропорция в системата на относителни цени не може да се запази. Практиката потвръждава, че в непосредственото бъдеще цените на нехранителните стоки и на услугите постепенно ще наваксват изоставането си, поради което предвидената ниска стойност на инфлацията за 2008 г. не е оправдана.
Подобни очаквания се подкрепят и от евентуалния интензифициран приток на финансови ресурси по линия на сътрудничеството ни с ЕС. Този паричен поток ще увеличи паричното обращение у нас, поради което подтикването на цените нагоре е неизбежно. При поне 6.5% инфлация (декември / декември) за 2008 г., средногодишната инфлация ще бъде около 8%, а дефлаторът на БВП - поне 7.5% (при относително равномерен прираст на цените през годината). 
Почти механично темпът на прираст на БВП за 2007 г. (6.4%) се прехвърля и за следващата година. Същевременно вече има индикации, че икономиката ни може да се сблъска с определени трудности. Традиционно със закъснение ще почувстваме задържащото влияние на световната криза при ипотечните кредити на местна почва. Строителният бум не може да продължи с отбелязаните през последните години "неугасващи" темпове. Тогава вероятно прирастът на БВП през 2008 г. ще бъде с 0.5-0.7 процентни пункта по-нисък от правителствените предвиждания.
Комбинацията от по-висока инфлация, но по-нисък темп на прираст на БВП ще корегира номиналния размер на БВП за 2008 г. - не 61.7 млрд.лв. (правителствената прогноза), а с около 1.5 млрд.лв. по-висок. Заложените пропорции ще претърпят изменения. Например, разходите за образование са предвидени в размер на 2607 млн.лв., което представлява 4.22% от прогнозирания от правителството БВП. При коригирания размер на БВП поддържането на същата пропорция предполага заделяне на 63 млн.лв. повече.
Относително приемливото определяне на макроикономическата рамка превишава чистата необходимост от насочването към определени номинали в държавния бюджет.
Правителствените предвиждания оформят цялостната оценка на обкръжаващата икономическа среда и далеч не обслужват единствено конкретното макроикономическо управление. У нас например не е възможно поддържането на инфлационни равнища в следващите няколко години, сравними с тези в ЕС. Общото ценово равнище у нас към 2007 г. е примерно два и половина пъти по-ниско от това в ЕС и то не е възможно да се задържи таково в непосредственото бъдеще. Ако инфлацията в ЕС е 2%, у нас е нормално тя да е около 8%.
Населението, икономическите агенти, както и правителството следва да бъдат подготвени за такава реалност, а не да я посрещат с удивление и изненада. Подготовката на правителството включва своевременно компенсиране на доходите на заетите лица в бюджетната сфера, за да се избягват ситуации на социални вълнения, характерни за 2007 г.
ГМ/051107
